 |
| pixabay.com |
Геноцидът, освен
същинско международно престъпление, е и термин, описващ едно от най-тежките
престъпления, извършвани
някога. Термин, установен с конвенция, който срещаме както в
историята, така и в правото. До 1944 година думата „геноцид” не съществува.
Полският юрист с еврейски произход – Рафаел Лемкин (1900-1959) дава определение
на нацистката политика за унищожаване на европейските евреи. Той предлага термина
„геноцид”, като съединява гръцката дума genos,
означаваща „род, племе”, с латинската caedo –
“убивам”. Буквалното значение на ”геноцид” е избиване на народ/раса. Срещат се
мнения, според които етимологията на думата „геноцид” всъщност не произлиза от
“genos”, а от “genesis” –
произход.
Тъй като ужасните
подробности от Холокоста стават обществено достояние, на 9 декември 1948 година, Организацията на обединените
нации одобрява „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението
геноцид”. Тя обявява геноцида за престъпление, което нарушава нормите на
международното право. Конкретната причина, поради която е приета Конвенцията е
по повод деянията на нацистите по отношение на еврейското население, а също
така и към цигани, комунисти, хора с недъзи (били са смятани за непълноценни) и
други.
През 1945 година
Международният военен трибунал в Нюрнберг (Германия) обвиниява нацстките лидери
в „престъпления против човечеството”. Става дума за „престъпление против
човечеството”, защото до 1948 година геноцидът, като термин не е съществувал.
Геноцидът е
целенасочено и систематично унищожаване (частично или пълно) на дадена
национална, етническа, расова или религиозна група посредством различни методи.
Той засяга основни ценности, свързани със съществуването на човечеството с цел
ограничаване на неговото расово, етническо и религиозно многообразие.
Геноцидът се
разглежда като същинско международно престъпление. Това безспорно е едно от
най-тежките престъпления, като компетентният съд е Международният наказателен
съд. Този съд дава гаранция, че извършителите му няма да могат да избегнат
наказанието си, поради факта, че това е наднационално правосъдие, което има
превес над което и да е вътрешно законодателство. Според член 6 от Конвенцията
– „Лицата, обвинени в геноцид или в което
и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат съдени от компетентния съд на
държавата, в територията на която престъплението е било извършено, или от
международен наказателен съд, който ще бъде компетентен по отношение на онези
страни, които са приели неговата юрисдикция.”. Според чл. 3 наказуеми са
следните действия: геноцид, заговор за извършване на геноцид, пряко и публично
подстрекателство за извършване на геноцид, опит за извършване на геноцид,
съучастие в геноцид.
Държавите, подписали
„Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид” се
задължават да предотвратят и наказват геноцида със средствата на
своето национално законодателство. В случая няма никакво значение
дали той е извършен по време на война или не (което гласи и чл.1 от
Конвенцията), нито пък от положението на самите извършители – те могат да са
правителства, държавни служители или частни служители. Държавите, подписали
Конвенцията, трябва да уредят във вътрешното си законодателство съставите на
геноцида със съответните санкции. Като особеност е посочено, че екстрадиция за
геноцида е допустима, защото това не се третира като политическо престъпление. Вътрешното
ни законодателство е уредило геноцида като престъпление в Наказателния кодекс от 1968. То е
посочено в Раздел III -
Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд. Уреден е в Глава 14, която
включва „Престъпления против мира и човечеството”, които може да се определят
като най-опасните престъпления, защото засягат голяма група от хора.
Наказанието, което предвижда нашият Наказателен кодекс е от 10 до 20 години,
или доживотен затвор без право на замяна. Приготовлението на геноцид и явното
подбуждане към това деяние също бива наказвано. Въпреки че е уредено и от
вътрешния закон, в България все още няма осъдителна присъда по това
престъпление.
Конвенцията посочва
ясно целта, с която се извършва геноцидът - намерение да бъде унищожена изцяло
или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група.
Целта може да бъде постигната
по различни начини – убиване на членове на групата, причиняване на тежки
телесни или душевни повреди, умишлено налагане на групата на такива условия на
живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване, мерки за
предотвратяване на ражданията в групата,
насилствено предаване на деца от група на друга група.
Противоречиви
мнения се срещат по повод конкретно изброените признаци, по коити може да се
разграничи геноцидът от престъпленията против човечеството. Има
мнение, че трябва да съществува и културният геноцид, който цели унищожаване на
езика и културата на определена група. Дори първоначално Рафаел Лемкин, който
участва в създаването на посочената вече Конвенция, включва културния геноцид,
но в окончателния й текст той бива изключен. Въпреки че нямаме „културен
геноцид” в документа, той е в основата на една от формите на геноцида, а именно
– насилствено предаване на лица от група в друга група. Там категорично се
засяга и се унищожава културата, традициите и ценностите, характерни за
предаденото лице. Това, че белезите са
ясно очертани не означава, че група, съставена от лица, отговарящи на повече от
един защитен признак, не може да бъде жертва на геноцид.
Геноцидът е
сравнително ново престъпление и понякога може да бъде сравнено и дори
приравнено на друго престъпление. Ако се извършват престъпления на друг признак
– политически, например, то тогава то се квалифицира като престъпление против
човечеството.
Разграничение може
да се направи и между апартейд и геноцид. Докато при геноцида имаме за цел
пълно или частично унищожаване на една расова група, то при апартейда се цели
поддържане на расово господство. Апартейдът е и по-рядко срещано международно
престъпление – ярък пример е единствено Република Южна Африка.
Геноцидът има
различни форми, като в повечето случаи се изисква извършването им да е част от
държавна политика, а може и те да не са част от практика, провеждана или насърчавана
от държавата. Втората хипотеза е само теоретична възможност, но на практика е
неосъществима без намесата на държавата. Според някои теоретици, отговорността
за извършен геноцид не е на конкретна държава, а на властта.
Римският статут
казва, че под „геноцид” може да се разбира и убийство или нараняване на едно
лице, ако с това действие се слага начало на тенденция за подобно поведение
срещу конкретната група, към която принадлежи убитото/нараненото лице.
Естествено, това деяние трябва отново да е част от държавна политика.
Обектът на това
престъпление е комплексен. При геноцида се засяга правото на живот, телесната
неприкосновеност, достойнството, биологичното продължение на рода на
отделния индивид. Римският статут предвижда наказателна
отговорност и за „пряко и публично подтикване на други към геноцид”.
Геноцидът може да
се приеме като най-тежка форма на дискриминация. А основните права на човека са изложени в
споменатата вече 1948 година, във „Всеобща декларация за правата на човека”,
приета от ООН. Според член 2 от Декларацията: “Bсеки
човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без
никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия,
политически или други възгледи, национален или социален произход, материално,
обществено или друго положение. Oсвен това, няма да се допускат
никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на
държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали
тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се
или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета” Но
докато Декларацията проявява своята защита предимно на индивидуална основа, то
Конвенцията защитава колективните права.
Геноцидът може да
се изрази в няколко форми, които бяха споменати по-горе.
1) Убийство като
форма на геноцид
Безспорно това е
най-явната проява на геноцид. Убийството е определено като „лишаване от живот”.
Това престъпление е най-тежкото престъпление против личността.
2) Причиняване на
сериозни телесни или душевни повреди
Такива повреди
могат да бъдат: подлагане на мъчение, изнасилване, нечовешко отнасяне.
Разликата с горепосочената форма на геноцид е в това, че те са без смъртоносен характер.
Независимо че тялото продължава да съществува, следствието от тежките физически
и психически изтезания правят човека негоден и непълноценен както за себе си,
така и за обществото. Въпреки това няма изискване нанесените физически или
душевни повреди да са постоянни и необратими. Важното е просто те да
подпомогнат за постигане на целта на геноцида – унищожаване на расова,
етническа, религиозна или национална група.
3) Налагане на
условия на живот, целящи пълното или частично физическо унищожаване на групата
Става дума за
отнемане на ресурси, необходими за физическото оцеляване като храна, медицински
услуги или изразено в системно изгонване от жилища.
Тук отново нямаме
моментален смъртоносен ефект. Този ефект идва с времето. Ярък пример за това са
нацистките практики за принудителен труд, затваряне в концентрационни лагери и
т.н. Засяга се физическото съществуване на групата.
4) Въвеждане на
мерки за предотвратяване на ражданията в групата
Тази форма на
геноцид може да бъде постигана чрез увреждане на здравето, водещо до
невъзможност за възпроизводство, или чрез забрана на бракове, забрана за
съжителство между двата пола, физическо отделяне на мъже и жени (каквото се е
наблюдавало при геноцида в Сребреница) и т.н.
Условно могат да
бъдат включени и тук (както и при причиняването на сериозни тежки физически и
психически повреди) изнасилванията, насочени към промяна на етническия състав
на групата. Трябва да се отграничат законните мерки за ограничаване на
раждаемостта поради необходимостта от планиране на демографско развитие, които
не са форма на геноцид. Демографската политика на Китай, например, не може да
бъде наречена геноцид, тъй като тя е проведена с цел подобряване жизнения
стандарт в страната и превенция от евентуален глад на народа.
5) Насилствено
предаване на деца от групата на друга група
Предаването на деца
включва лица под 18-годишна възраст. Резултатите от тази форма на геноцид са
ясни – когато децата биват изведени от тяхната група, те променят
самосъзнанието си, прекъсват всякакви връзки с групата, дори и забравят за нея.
Забравят откъде са дошли. Освен това те биват асимилирани, което пък спомага за
тяхното пълно откъсване от групата – както физически, така и емоционално.
Масово думата
„геноцид” се свързва с изтреблението на евреите, а също и с арменския геноцид.
Чест пример е и геноцидът в Руанда. Въпреки милионите жертви, голям проблем за
повечето държави е признаването на геноцида. Пример за това е Турция, която се
явява наследник на Османската империя, депортирала и избила стотици хиляди
арменци. Въпреки че много държави като Русия, Франция, Канада, Великобритания,
Испания и много от американските щати
признават този геноцид, в България това така и не се случва.
През 2015 година Парламентът признава „масово изтребление”, а не „геноцид” над
арменците.
Пример за геноцид
има и в африканската страна Руанда, като последиците от този геноцид са около
800-900 хиляди жертви от племето тутси, избити от племето хуту. Това масово
унищожение става само за период от 100 дни през 1994 година. Въпреки масовите
зверства, държави от Западна Европа и САЩ не се намесват, независимо от широкия
отглас в медиите за случващото се.
Преди десетилетие,
Светът става свидетел на така нареченото „Клане в Сребреница”. При него през
1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани, всички момчета и мъже.
Освен това е било наложено отделянето на мъжете от жените, което също е една от формите на геноцида. Въпреки
че това е едно от най-масовите кланета след Втората световна война, има
противоречиви мнения дали това наистина може да бъде наречено геноцид. И дали
всъщност това не е било просто един добре обмислен сценарий?
На базата на
геноцида, в ежедневието се срещат и много производни на него думи – етноцид,
фемицид, екоцид, класов геноцид, политицид и други. И въпреки че някои дори не
са уредени и не фигурират като престъпления, имат значение за развиващия се
свят.
Етноцидът,
например, включва унищожаване на културата на един народ, а не на самите хора.
Унищожава се техният език, религия и идентичност. Забранява се обучението или
говоренето на роден език. А какво е един народ без език и идентичност?
Екоцидът е често
споменаван напоследък, поради факта, че хората стават все по-отговорни и
разумни в действията си срещу природата. Екоцидът включва нанасяне на масови
щети, унщожаване или загуба на екосистема, като тези щети са причинени от
човешка дейност. А последицата е нарушаване на живота на населението, на което
сме свидетели ежедневно.
Класовият геноцид е
унищожаване на определени класи, пречещи или не отговарящи на определен
политически и идеологически светоглед. Ярък пример за това е Русия.
Фемицид, може би се
припокрива и с понятието гиноцид, които всъщност представляват масово
унищожение на жени, като целта е да не се раждат деца от съответната група. Но
фемицидът днес има съвсем нови измерения. Тук говорим на масово избиване на
жени, но не защото принадлежат към определен народ или имат «неудобни»
виждания, а просто защото са жени. Това е масова практика в някои държави,
които дори не осъзнават, че се превръщат в убийци на родени и неродени
момичета. Става дума за държави като Индия и Китай. Индия убива още неродените
деца от женски пол заради това, че момичето се смята за товар в семейството,
който в последствие отива да се грижи за други хора ( за родителите на съпруга
си), а освен всичко това, години наред съществува традицията за т.нар. зестра,
която се дава на семейството на момчето. Тъй като Индия все още не успява да се
пребори с масовата бедност, тази зестра за много семейства е непосилна. А да
имаш дъщеря се явява лукс.
За Китай вече стана
дума. Масовата практика „1 семейство-1 дете” също уби множество момичета.
Причината? Синът е този, който остава при семейството. Синът ще се грижи за
тях. И дори тези масови убийства да не са наказани, последствията ще останат за
бъдещите поколения, защото милиони китайци и индийци ще останат без съпруги,
тъй като им е бил отнет шансът за живот.
Геноцидът, за
радост, е рядко срещано престъпление. Създадени са множество международни
организации, отношения и актове, ограничаващи възможността на която и да е
държава да унищожава безнаказано и произволно хора от определена група. Въпреки
това, светът се развива динамично, отношенията между държавите – също, което
най-вероятно би довело до разширяване понятието за геноцид. Това разширяване на
понятието до този момент се изразява само в това, че на базата на него са
създавани и продължават да се създават много други понятия, нови и непознати за
много от нас (етноцид, екоцид и др.). Всеобщата надежда е
тенденцията през последните години да се запази, а именно - понятието „геноцид”
да се споменава по повод историята или като термин, създаден миналия век.
