Създайте своя идеален живот, за който винаги сте мечтали. За да го направите – ще ви трябват само подръчни материали. Това упражнение може да Ви се стори повърхностно, неефективно и дори смешно. А ако се замислим, почти всеки наш успех е започнал именно благодарение на нашето въображение и мечти. Затова – погледнете на това по-сериозно!
pixabay.com

Какво ще ви трябва:
1) 5-10 минути
2) лист
3) химикалка
4) мечти
Най-общо казано, в своите писания може да правите всичко – да направите ремонт, да си построите къща, да започнете нова работа, да планирате отпуската. Единственото, което не трябва да правите е да ограничавате фантазията си. Тук няма ограничения за това кое е реално и възможно да се случи. Пишем само това, което ни се струва идеално, без значение каква е вероятността то да се случи.
Нека да вземем за пример вашата спалня. Влезте в нея – какви са завивките? Какви са шкафовете, какво има в тези шкафове? Какъв цвят са стените? Напишете на лист хартия всичко, което Ви се иска да има там, това, за което мечтаете. Вашата идеална спалня. Но не си мислете, че е толкова просто – трябва и да се постараете малко. След като сте написали какво искате, нужно е да направите малка крачка към осъществяването на желанието Ви. Не е трудно. Ако искате да имате красиви обувки в шкафа Ви, то тогава си ги купете и ги поставете там. Може и да е ваза, или нови пердета – няма значение. Важното е да съответства на това, във вашите мечти. По този начин подсъзнанието Ви вече започва да работи.
pixabay.com
Тази техника има и главозамайващ психологически ефект. Нашите мечти, намиращи се на лист хартия ни отправят към друга реалност – там всичко е красиво, там е спокойно, проблемите изчезват. Ако редовно пишете, то тогава това настроение ще остава и след «ритуала».
Това не е някакъв магически ритуал, няма определени правила. Няма значение кога ще го правите. Може да го правите когато ви е скучно или тъжно. Или когато имате свободно време.
И нека завършва с един малък съвет-  желателно е да го правите на растяща Луна.
Хубаво е да го пишете на хартия, но ако не Ви се занимава, може да го напишете и тук, като коментар. Важното е мисълта да премине през съзнанието Ви!



Случвало ли Ви се е да си легнете вечер, а на сутринта да се изплашите от образа в огледалото?

pixabay.com

Е, за да не Ви се случва чак толкова често, тогава може да се възползвате от съветите, които съм събрала по-надолу.
Преди да преминем към тези хитрости, запомнете няколко прости правила:
1) Винаги сресвайте косата си преди сън.
2) Избягвайте използването на преси, маши, сешоари. Ако все пак не можете без сешоара, то тогава използвайте студен въздух, като по този начин ще избегнете неприятното за много от нас накъдряне на косата.
3) Никога не изсушавайте косата си напълно със сешоар. Оставяйте я леко влажна.
4) Никога не си лягайте с влажна коса, защото така тя лесно се поврежда.

И сега нека преминем към хитринките:

1. Правете си плитка, преди да си легнете
Pixabay.com
Изплетете си плитка преди да заспите. По този начин ще избегнете накъдрянето на косата и наелектризирането й. А освен това на сутринта няма да имате заплетена коса. Разбира се, не правете прекалено стегнати плитки. И задължително правете плитките си на суха или съвсем леко влажна такава.

2. А какво ще кажете за копринени чаршафи?
Хубаво е да лягате върху копринени чаршафи. Ако все пак нямате копринени чаршафи, то тогава е достатъчно да си вземете копринена калъфка. По този начин ще избегнете накъсването на косата, а също и цъфтящите краища.

3. Използвайте лосион за тяло
Flickr.com
Може да Ви се струва странно, но може да опитате. Капка лосион за тяло може да подхрани вашата коса, докато спите. А какво точно трябва да направите? Нанесете малко лосион върху ръката си и прокарайте ръцете си през косата, като наблегнете на краищата. А след това разрешете.

4. Използвайте пластмасови аксесоари за коса
Ако искате да приберете косата си, то тогава задължително използвайте пластмасови фиби. Забравете за металните, защото те могат да навредят на косата Ви, докато спите.

5. А имате ли излишни чорапогащи?
Pixabay.com
Ако в гардероба Ви се намират чорапогащи, то тогава може да направите с тях косата си мека и послушна. А ето и какво трябва да направите – първо срешете косата си, след това си направете кок. След това идва ред и на чорапогащите – сложете ги като шапка, а ако Ви е трудно да ги закрепите – тогава използвайте фиби. Ще забравите за наелектризираните коси.

6. Не забравяйте и за бебешката пудра
Ако искате да се събудите с приятни къдрици, то тогава изсипете малко бебешка пудра върху корените на косата си, за да премахнете мазните корени. След това срешете косата и си направете плитка. На сутринта Ви чака изненада.

7. Използвайте кокосово масло
Pixabay.com
Няма смисъл да разказвам защо индийките имат прекрасни косиТайната е в кокосовото масло. То се нанася в краищата на косата – то ще Ви помогне да отстраните наелектризираните коси. Освен това косата Ви ще придобие страхотен блясък. По-добре е да слагате маслото върху косата, а не върху кожата на главата.

8. Сложете няколко капки гел от алое вера преди сън
Смесете няколко капки гел от алое вера с минерална вода и пресипете тази смес в пръскалка. Пръскайте косата си преди сън. Алое верата е средство за овлажняване на косата и премахване на наелектризираната коса.

9. Правете си кок
Pixabay.com
Ако имате дълга коса, то тогава може да си правите и кок преди сън. Първо си направете висока конска опашка, а след това си направете и кок. На сутринта ще имате прибрана коса със страхотни къдрици.

10. Използвайте детска козметика
Детската козметика е добра с това, че е много по-безопасна и натурална. Пробвайте да се миете с детски шампоани, а няма да е лошо и вечер да нанасяте детско масло върху краищата на косата. На сутринта ще имате мека коса, ухаеща на бебе.

И ако все пак не сте успяла да усмирите косата си с посочените хитрости, то тогава може да използвате лак за коса и четка от спирала. Напръскайте четката с лак и усмирете хвърчащите косъмчета. А ако нямате лак – може да използвате и вода със захар.
https://www.pinterest.com/pin/534591418240919132/
Pinterest

* И за финал – няма нужда да споменавам, че това не са универсални методи. На някои може да помагат, на други – точно обратното. Не нося отговорност за неприятни изненади сутрин! :) 
Пределно ясно е за всички, че от години в медиите се говори за някаква „руса жена”, или жена, свързана с Русия, която щяла да оправи България. Пророчествата идват както от Ванга, така и от небезизвестната Слава Севрюкова. Много хора започнаха да спекулират с това. Дори певицата Луна смяташе, че именно тя е тази жена. А кой знае още колко други такива има. Някъде се споменаваше, че става въпрос именно за жена президент, а не просто за управляващ. Годините са тези – 2017-2018. Президентските избори са 2016, но постът ще заеме въпросният президент в началото на 2017. Дотук всичко съвпада.
Слава Севрюкова

Но нека все пак видим какво точно се казва в пророчествата:
Ванга
Слава Севрюкова: Ще дойде време, когато жена ще изиграе важна роля за спасяването на България. Тази жена ще е духовен тип жена.
След 2017-2018 година жената в  България ще вземе важни властови позиции.
Ванга: Руса жена ке помогне на страната.


Никъде не се споменава, че тази жена ще е президент, нито министър-председател. Споменава се единствено, че тя ще помогне. И сега, всички, припомнили си тези предсказания, гледаме кои ще са кандидатите за президент. Сред тях има само една жена. И забележете – руса е! Масово се смяташе, че именно Йорданка Фандъкова попада под това описание. Никой дори не се сети за Цецка Цачева – действителният кандидат за президент на ГЕРБ.
Питам се аз – дали ГЕРБ умишлено поставиха жена за такава позиция? Почти всички българи знаят за предсказанията за русата жена. Дали това може да им повлияе да гласуват за човек като Цецка Цачева?
Безспорно ГЕРБ можеше да предложи някой по-обичан политик, защото... няма какво да се лъжем – Цецка Цачева не е от най-обичаните управници у нас. За другите си 3 кандидата, които се носеха в пространството – Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов щяха да се намерят много поддръжници. И тримата са достатъчно обичани, доказали, че могат. Особено за кметовете на Бургас и София – резултатите са повече от впечатляващи.
Цецка Цачева

И отново да се върнем на първия въпрос – дали това предсказание е водело ГЕРБ за избора на кандидат за президент? Ако е било това, то тогава е много жалко. Не, че българинът не вярва на предсказания, но е важно да разберем, че никъде не се споменава, че става дума за президент. Освен това президентът може да е президент и няколко месеца – да, в българската история няма такива случаи, но пък вижте Бразилия – Дилма Русеф не изкара мандата си докрай.
И все пак, силно се надявам тази руса жена наистина да съществува. Може би е и Цецка Цачева, ще се радвам ако наистина е честна и добра. Ще се радвам, ако мисли за благото на страната ни. Но малко се съмнявам. Тя не успя да създаде ред в Народното събрание като негов председател. Не успя да събере 240 депутати в залата. Не успя да ги накара да уважават България и да ги насърчи съвестно да изпълняват задълженията си. Става дума просто за елементарно нещо – ходене на работа. Както го прави всеки един от нас – всеки ден, в определени часове. Защото ние може да сме продавачи, бизнесмени или шофьори, но ние не отговаряме за цяла една държава. А те отговарят. И въпреки това не успяха да посещават работното си място.

И сега се питам – а ще успее ли тази жена да въведе ред в държава с над 7 милиона, след като не успя да го направи с 240 души? Остава да видим... 
Amazon пусна на пазара най-новия си електронен четец – Kindle Oasis. Цената му определено е висока – 290$, но дали си струва? Нека да видим с какво е по-добър от другите. 

Компанията Amazon официално представи най-новото си устройство за четене на електронни книги. Имаше различни слухове по въпроса, но това, което виждаме е:
  1. нов дизайн
  2. подобрения в дисплея
  3. калъф с допълнителна батерия
Освен тези подобрения, очевидно имаме такива и в цената. Това чудо е цели 290 долара или към 500 лева.
Четецът, както споменах, е със значителни изменения в дизайна. Той е така направен, че да е удобен дори и за левичари. Екранът е стандартен – 6 инча. Производителите не са забравили и за функцията на Paperwhite отново имаме подсветка. Разликата е, че количеството на светодиодите в подсветката се е увеличила от 6 (при Voyage) на 10. Това прави изображението още по-контрастно.
При Kindle Oasis имаме 300 ppi (пиксела на инч), което е същото като при Kindle Voyage. Освен това четецът има и 16 нива на сивото (отново без разлика с другите поколения). Дисплеят е сензорен, но устройството има 2 допълнителни копчета, служещи за прелистване на страницата. 
Kindle Oasis има 4ГБ памет, която е достатъчна, за да поберете няколко хиляди книги. Относно безжичната връзка с интернет – имаме Wi-Fi 802.11b/g/n. Естествено, има и модел с 3G. 
И сега нека преминем към най-интересното. Заедно с четеца Kindle Oasis, в комплекта се включва фирмен калъф от естествена кожа, в която е включена допълнителна батерия. Имате избор от 3 цвята за калъфа – черен, кафяв и червен. Без проблем ще може да четете любимите си книги до 8 седмици, без да е необходимо да презареждате. Разбира се, трябва да имате предвид, че 8 седмици е възможно да държи батерията Ви при четене по около 30 минути на ден с изключен интернет, но активирана подсветка. 3 часа ще Ви отнеме, за да заредите четеца.
theverge.com
Размерите на Kindle Oasis са: 143x122x3,4-8,5 мм и тегло 131г. (Wi-Fi версията) и 133г. (Wi-Fi + 3G версията). Kindle Voyage, например е около 180-190 грама, тоест новото устройство е с 50 грама по-леко.
В крайна сметка, единственият недостатък, в сравнение с Kindle Voyage е това, че не е водоустойчив. 
Форматите, които Kindle Oasis чете са: Kindle Format 8 (AZW3), Kindle (AZW), TXT, PDF, MOBI, PRC. Разбира се, след конвертиране, може да четете и файлове като HTML, DOC, DOCX, JPEG, GIF, PNG, BMP.
Четецът вече се предлага в сайта на Amazon, но може да го получите едва от 27-ми април. 
След краткото резюме, което Ви представих, лично аз не виждам особен смисъл от този четец. Въпреки ефектната визия, цената му е доста висока за пределите на страната ни, а подобренията в него не са толкова впечатляващи. :) 
 
theverge.com
pixabay.com
Геноцидът, освен същинско международно престъпление, е и термин, описващ едно от най-тежките престъпления, извършвани някога. Термин, установен с конвенция, който срещаме както в историята, така и в правото. До 1944 година думата „геноцид” не съществува. Полският юрист с еврейски произход – Рафаел Лемкин (1900-1959) дава определение на нацистката политика за унищожаване на европейските евреи. Той предлага термина „геноцид”, като съединява гръцката дума genos, означаваща „род, племе”, с латинската caedo – “убивам”. Буквалното значение на ”геноцид” е избиване на народ/раса. Срещат се мнения, според които етимологията на думата „геноцид” всъщност не произлиза от “genos”, а от “genesis” – произход.

Тъй като ужасните подробности от Холокоста стават обществено достояние, на 9 декември 1948 година, Организацията на обединените нации одобрява „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид”. Тя обявява геноцида за престъпление, което нарушава нормите на международното право. Конкретната причина, поради която е приета Конвенцията е по повод деянията на нацистите по отношение на еврейското население, а също така и към цигани, комунисти, хора с недъзи (били са смятани за непълноценни) и други.

През 1945 година Международният военен трибунал в Нюрнберг (Германия) обвиниява нацстките лидери в „престъпления против човечеството”. Става дума за „престъпление против човечеството”, защото до 1948 година геноцидът, като термин не е съществувал.

Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване (частично или пълно) на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством различни методи. Той засяга основни ценности, свързани със съществуването на човечеството с цел ограничаване на неговото расово, етническо и религиозно многообразие.
Геноцидът се разглежда като същинско международно престъпление. Това безспорно е едно от най-тежките престъпления, като компетентният съд е Международният наказателен съд. Този съд дава гаранция, че извършителите му няма да могат да избегнат наказанието си, поради факта, че това е наднационално правосъдие, което има превес над което и да е вътрешно законодателство. Според член 6 от Конвенцията – „Лицата, обвинени в геноцид или в което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат съдени от компетентния съд на държавата, в територията на която престъплението е било извършено, или от международен наказателен съд, който ще бъде компетентен по отношение на онези страни, които са приели неговата юрисдикция.”. Според чл. 3 наказуеми са следните действия: геноцид, заговор за извършване на геноцид, пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид, опит за извършване на геноцид, съучастие в геноцид.

Държавите, подписали „Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид” се задължават да предотвратят и наказват геноцида със средствата на своето национално законодателство. В случая няма никакво значение дали той е извършен по време на война или не (което гласи и чл.1 от Конвенцията), нито пък от положението на самите извършители – те могат да са правителства, държавни служители или частни служители. Държавите, подписали Конвенцията, трябва да уредят във вътрешното си законодателство съставите на геноцида със съответните санкции. Като особеност е посочено, че екстрадиция за геноцида е допустима, защото това не се третира като политическо престъпление. Вътрешното ни законодателство е уредило геноцида като престъпление в Наказателния кодекс от 1968. То е посочено в Раздел III - Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд. Уреден е в Глава 14, която включва „Престъпления против мира и човечеството”, които може да се определят като най-опасните престъпления, защото засягат голяма група от хора. Наказанието, което предвижда нашият Наказателен кодекс е от 10 до 20 години, или доживотен затвор без право на замяна. Приготовлението на геноцид и явното подбуждане към това деяние също бива наказвано. Въпреки че е уредено и от вътрешния закон, в България все още няма осъдителна присъда по това престъпление.

Конвенцията посочва ясно целта, с която се извършва геноцидът - намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група.
Целта може да бъде постигната по различни начини – убиване на членове на групата, причиняване на тежки телесни или душевни повреди, умишлено налагане на групата на такива условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване, мерки за предотвратяване на ражданията в групата,  насилствено предаване на деца от група на друга група.

Противоречиви мнения се срещат по повод конкретно изброените признаци, по коити може да се разграничи геноцидът от престъпленията против човечеството. Има мнение, че трябва да съществува и културният геноцид, който цели унищожаване на езика и културата на определена група. Дори първоначално Рафаел Лемкин, който участва в създаването на посочената вече Конвенция, включва културния геноцид, но в окончателния й текст той бива изключен. Въпреки че нямаме „културен геноцид” в документа, той е в основата на една от формите на геноцида, а именно – насилствено предаване на лица от група в друга група. Там категорично се засяга и се унищожава културата, традициите и ценностите, характерни за предаденото лице.  Това, че белезите са ясно очертани не означава, че група, съставена от лица, отговарящи на повече от един защитен признак, не може да бъде жертва на геноцид.

Геноцидът е сравнително ново престъпление и понякога може да бъде сравнено и дори приравнено на друго престъпление. Ако се извършват престъпления на друг признак – политически, например, то тогава то се квалифицира като престъпление против човечеството.
Разграничение може да се направи и между апартейд и геноцид. Докато при геноцида имаме за цел пълно или частично унищожаване на една расова група, то при апартейда се цели поддържане на расово господство. Апартейдът е и по-рядко срещано международно престъпление – ярък пример е единствено Република Южна Африка.

Геноцидът има различни форми, като в повечето случаи се изисква извършването им да е част от държавна политика, а може и те да не са част от практика, провеждана или насърчавана от държавата. Втората хипотеза е само теоретична възможност, но на практика е неосъществима без намесата на държавата. Според някои теоретици, отговорността за извършен геноцид не е на конкретна държава, а на властта.
Римският статут казва, че под „геноцид” може да се разбира и убийство или нараняване на едно лице, ако с това действие се слага начало на тенденция за подобно поведение срещу конкретната група, към която принадлежи убитото/нараненото лице. Естествено, това деяние трябва отново да е част от държавна политика.

Обектът на това престъпление е комплексен. При геноцида се засяга правото на живот, телесната неприкосновеност, достойнството, биологичното продължение на рода на отделния индивид. Римският статут предвижда наказателна отговорност и за „пряко и публично подтикване на други към геноцид”.


Геноцидът може да се приеме като най-тежка форма на дискриминация.  А основните права на човека са изложени в споменатата вече 1948 година, във „Всеобща декларация за правата на човека”, приета от ООН. Според член 2 от Декларацията: “Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета” Но докато Декларацията проявява своята защита предимно на индивидуална основа, то Конвенцията защитава колективните права.

Геноцидът може да се изрази в няколко форми, които бяха споменати по-горе.
1) Убийство като форма на геноцид
Безспорно това е най-явната проява на геноцид. Убийството е определено като „лишаване от живот”. Това престъпление е най-тежкото престъпление против личността.

2) Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди
Такива повреди могат да бъдат: подлагане на мъчение, изнасилване, нечовешко отнасяне. Разликата с горепосочената форма на геноцид е в това, че те са без смъртоносен характер. Независимо че тялото продължава да съществува, следствието от тежките физически и психически изтезания правят човека негоден и непълноценен както за себе си, така и за обществото. Въпреки това няма изискване нанесените физически или душевни повреди да са постоянни и необратими. Важното е просто те да подпомогнат за постигане на целта на геноцида – унищожаване на расова, етническа, религиозна или национална група.

3) Налагане на условия на живот, целящи пълното или частично физическо унищожаване на групата
Става дума за отнемане на ресурси, необходими за физическото оцеляване като храна, медицински услуги или изразено в системно изгонване от жилища.
Тук отново нямаме моментален смъртоносен ефект. Този ефект идва с времето. Ярък пример за това са нацистките практики за принудителен труд, затваряне в концентрационни лагери и т.н. Засяга се физическото съществуване на групата.

4) Въвеждане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата
Тази форма на геноцид може да бъде постигана чрез увреждане на здравето, водещо до невъзможност за възпроизводство, или чрез забрана на бракове, забрана за съжителство между двата пола, физическо отделяне на мъже и жени (каквото се е наблюдавало при геноцида в Сребреница) и т.н.
Условно могат да бъдат включени и тук (както и при причиняването на сериозни тежки физически и психически повреди) изнасилванията, насочени към промяна на етническия състав на групата. Трябва да се отграничат законните мерки за ограничаване на раждаемостта поради необходимостта от планиране на демографско развитие, които не са форма на геноцид. Демографската политика на Китай, например, не може да бъде наречена геноцид, тъй като тя е проведена с цел подобряване жизнения стандарт в страната и превенция от евентуален глад на народа.

5) Насилствено предаване на деца от групата на друга група
Предаването на деца включва лица под 18-годишна възраст. Резултатите от тази форма на геноцид са ясни – когато децата биват изведени от тяхната група, те променят самосъзнанието си, прекъсват всякакви връзки с групата, дори и забравят за нея. Забравят откъде са дошли. Освен това те биват асимилирани, което пък спомага за тяхното пълно откъсване от групата – както физически, така и емоционално.

Масово думата „геноцид” се свързва с изтреблението на евреите, а също и с арменския геноцид. Чест пример е и геноцидът в Руанда. Въпреки милионите жертви, голям проблем за повечето държави е признаването на геноцида. Пример за това е Турция, която се явява наследник на Османската империя, депортирала и избила стотици хиляди арменци. Въпреки че много държави като Русия, Франция, Канада, Великобритания, Испания и много от американските щати  признават този геноцид, в България това така и не се случва. През 2015 година Парламентът признава „масово изтребление”, а не „геноцид” над арменците.

Пример за геноцид има и в африканската страна Руанда, като последиците от този геноцид са около 800-900 хиляди жертви от племето тутси, избити от племето хуту. Това масово унищожение става само за период от 100 дни през 1994 година. Въпреки масовите зверства, държави от Западна Европа и САЩ не се намесват, независимо от широкия отглас в медиите за случващото се.  

Преди десетилетие, Светът става свидетел на така нареченото „Клане в Сребреница”. При него през 1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани, всички момчета и мъже. Освен това е било наложено отделянето на мъжете от жените, което  също е една от формите на геноцида. Въпреки че това е едно от най-масовите кланета след Втората световна война, има противоречиви мнения дали това наистина може да бъде наречено геноцид. И дали всъщност това не е било просто един добре обмислен сценарий?

На базата на геноцида, в ежедневието се срещат и много производни на него думи – етноцид, фемицид, екоцид, класов геноцид, политицид и други. И въпреки че някои дори не са уредени и не фигурират като престъпления, имат значение за развиващия се свят.
Етноцидът, например, включва унищожаване на културата на един народ, а не на самите хора. Унищожава се техният език, религия и идентичност. Забранява се обучението или говоренето на роден език. А какво е един народ без език и идентичност?

Екоцидът е често споменаван напоследък, поради факта, че хората стават все по-отговорни и разумни в действията си срещу природата. Екоцидът включва нанасяне на масови щети, унщожаване или загуба на екосистема, като тези щети са причинени от човешка дейност. А последицата е нарушаване на живота на населението, на което сме свидетели ежедневно.

Класовият геноцид е унищожаване на определени класи, пречещи или не отговарящи на определен политически и идеологически светоглед. Ярък пример за това е Русия.

Фемицид, може би се припокрива и с понятието гиноцид, които всъщност представляват масово унищожение на жени, като целта е да не се раждат деца от съответната група. Но фемицидът днес има съвсем нови измерения. Тук говорим на масово избиване на жени, но не защото принадлежат към определен народ или имат «неудобни» виждания, а просто защото са жени. Това е масова практика в някои държави, които дори не осъзнават, че се превръщат в убийци на родени и неродени момичета. Става дума за държави като Индия и Китай. Индия убива още неродените деца от женски пол заради това, че момичето се смята за товар в семейството, който в последствие отива да се грижи за други хора ( за родителите на съпруга си), а освен всичко това, години наред съществува традицията за т.нар. зестра, която се дава на семейството на момчето. Тъй като Индия все още не успява да се пребори с масовата бедност, тази зестра за много семейства е непосилна. А да имаш дъщеря се явява лукс.

За Китай вече стана дума. Масовата практика „1 семейство-1 дете” също уби множество момичета. Причината? Синът е този, който остава при семейството. Синът ще се грижи за тях. И дори тези масови убийства да не са наказани, последствията ще останат за бъдещите поколения, защото милиони китайци и индийци ще останат без съпруги, тъй като им е бил отнет шансът за живот.



Геноцидът, за радост, е рядко срещано престъпление. Създадени са множество международни организации, отношения и актове, ограничаващи възможността на която и да е държава да унищожава безнаказано и произволно хора от определена група. Въпреки това, светът се развива динамично, отношенията между държавите – също, което най-вероятно би довело до разширяване понятието за геноцид. Това разширяване на понятието до този момент се изразява само в това, че на базата на него са създавани и продължават да се създават много други понятия, нови и непознати за много от нас (етноцид, екоцид и др.). Всеобщата надежда е тенденцията през последните години да се запази, а именно - понятието „геноцид” да се споменава по повод историята или като термин, създаден миналия век.
Случвало ли Ви се е, когато влезете в нечий дом, да усетите специфична миризма или енергия? В някои къщи Ви е по-приятно да стоите, а в други се чувствате зле – отпаднали, ядосани и нервни. Това говори за различните енергии, които обитават всеки един дом. Но нека не гледаме в чуждата купичка, а погледнем към нашата. Нека видим някои „вълшебни ритуали”, от които няма никой да пострада J
pixabay.com
За да разберете каква е енергията в дома Ви, направете подробно наблюдение. Например, в дом с добра енергия бавно изсъхва разлятата вода, дълго време не увяхват цветята, металните предмети на допир са хладни, а дървените – те са леко топли.
В „тъмните” домове, падналата монета не звънка, по-бързо се вкисва млякото, бързо изстива топлото ядене, солта мигновено се разтваря във водата, а маслото се стопява пред очите Ви. Освен това свещта бързо гасне.

Хубаво е да проверявате дома си с махало. Може сами да си го направите: от сребро, мед или кристал. Задължително е да е ваш собствен. Докато проверявате местата, питайте: „Хубаво ли е това място? Ако махалото се движи „напред – назад”, това означава „Да”, а ако се движи встрани – „Не”. Запомнете кои са „хубавите” и кои „лошите” места.

Офика
На негативните участъци може да поставите различни електрически уреди, но НЕ и книги. Те веднага попиват негативната енергия и я предават на четящия хазяин. В местата с много голяма отрицателна енергия, поставете част от дъб, бреза или елха – те веднага “попиват” лошата енергия, а кленът, офика, лешник или хвойна даже могат да я преобразуват в положителна енергия. Парченцата дърво трябва периодически да сменяте.  На негативните места може да поставите през нощта чаша с вода, а на сутринта да я излеете пред прага на дома. Може да поставите във водата сребърен предмет или яйце. Те събират негативната енергия. Яйцето, ако го счупите, често може да е черно отвътре, но само ако е имало негативна енергия в дома Ви. Трябва задължително да използвате обикновена вода, а не светена такава.


Сложете в къщата си някакъв съд и мислено „складирайте” в него негативното си настроение, тъгата и неудачите. Когато почувствате, че съдът е пълен, изхвърлете го на боклука и си сложете нов. Не позволявайте на себе си да се ядосвате преди сън – вие създавате програма за нощта и просто няма да успеете да си починете. Неутрализирайте лошото си настроение с весела книга, филм или приятна музика.
И още един добър съвет: Задължително се освободете от ненужните вещи, особено тези, които са останали от вашите починали роднини, свързани с вашите или техните неудачи. Ако не сте използвали една вещ повече от година, значи очевидно тя не Ви е нужна. Ако имате лошо настроение, постарайте се да изтичате през мост над река, например. Водата притежава особени енергетически качества, тя ще отдалечи от вас всеки недоброжелател или завистник.

В къщата си е много добре да закачите на оградата стари обувки. Те приемат погледите на хората и фактически тези обувки попиват” цялата енергия, идваща от околните. А тя в повечето случаи е негативна. А ако имате апартамент – тогава може да закачите цървулки на стената си в коридора.

За да Ви бъде винаги уютно в дома, да в бъде чисто, спокойно и комфортно, научете се сами да бъдете такива, защото всички наши думи, тревоги, отрицателни емоции се материализират в стените, вещите, мебелите, цветята, картините. Никога не забравяйте, че апартаментът и къщата Ви е не просто място, в което се прибирате, за да починете, да похапнете и да поспите. Това е вашата територия, то е отражение на самите вас. Взаимно си прехвърляте с дома си енергия. Не случайно хората казват: „Моят дом е моята крепост”. В родният дом и стените Ви помагат. За ваше добро е да се освободите от старите вещи, за да се разделите и с миналото. Та нали живеем в настоящето?