Завистта

 Завистта е чувство, което изразява вътрешна злоба, породена от щастието на другите. Стремежът, който хората притежават и жаждата им за повече пари и материални блага в началото, от обикновено съревнование, се превръща в завист, а след това и в един вид отмъщение, при което има жертва – а жертвата няма вина.

Pixabay.com

  Завистта поражда омраза, отмъщение и дори смърт. Именно затова тя е качество, което отблъсква хората. Но често се среща и израза „благородна завист”, която няма нищо общо с истинската завист. Тя изразява до известна степен радост за нечий успех и благополучие, към което и завистникът се стреми. Има и обикновена завист, която не вреди на никого. Тя е вътрешна и по никакъв начин не вреди физически или психически на някого. 

  Завистта, естествено, се среща предимно във вид на омраза, пораждаща отмъщение. Наоколо е препълнено със завистливи хора. Дори и зад най-добрия човек се крие завистник – независимо какъв. „Защо едните имат повече от другите?” е често задаван въпрос. Но отговорът може да е различен. Има такива, които с труд получават това, за което са мечтали. Именно затова и равенство в професионален план няма. Не е справедливо хора, които цял живот са се трудели, учели и стремели към успеха накрая да получат това, което получава и този, който само завижда и мързелува. Тук се намесва и справедливостта. За едни тя се дава от Господ, а други смятат, че сами трябва да се разплатят със зложелателите. Човек не се ражда злобен, животът го прави такъв. Хората също. Нищетата те кара да завиждаш, да желаеш да живееш охолно. Прекомерното богатство – също. Никога нищо не е достатъчно – винаги се иска повече и повече. Ако някой каже, че никога не е завиждал – то той лъже. Завистта се заражда още в малките деца. Започва се с желание за играчка, някоя нова, която детето няма. След това, след време се завижда за нечии качества, характер, външен вид. Всичко води до най-ужасната завист – тя предимно е свързана с пари. 

Завистливият човек е и подъл. Докато привидно се радва на успеха на колегата си, например, той подсъзнателно завижда и се чуди как да помрачи щастието на ближния. Мисълта, че някой има нещо повече от него го кара да се чувства зле. Всъщност, едва ли някой се е замислял колко всъщност ужасно нещо е завистта. Завистта е породена от нещо добро, именно това я прави странна. Докато едни се радват на щастието и успеха си, други кроят планове как да развалят всичко. Естествено, не всички са чак до такава степен злобни. Има и хора, които просто завиждат, но нищо не кроят, не се проявяват като коварни. Трупат тази си завист в тях и мълчаливо мечтаят да имат щастието на околните. До известна степен може да се каже, че завистта стимулира човек. Именно тя стимулира мълчаливия човек, който, вместо да злорадства, просто се стреми сам да постигне дадена цел. 

Именно заради завистта, няма напълно щастливи хора. Добронамерените хора са щастливите хора, хора, които се радват на най-малкото нещо. А на добрите хора винаги се завижда. Добър човек е и Едмон Дантес – напълно обикновен, имащ жена, която обича и баща, работа, която му харесва. На пръв поглед всичко е наред. Той няма пари, но има неща, много по-скъпи от парите. Той е щастлив. Всичко това рухва заради завистници. Злият човек никога не би могъл да бъде щастлив. Живота му се превръща в едно състезание, при което той иска да излиза победител, но ако загуби – идва и напълно незаслужено отмъщение, каквото получават Мондего, Кадрус, Данглар и Вилфор, с разликата, че те напълно заслужават това, което им се случва. В крайна сметка трябва да знаем, а и Дюма ни показва, че завистта може да доведе до фатален край.

  Завистта е чувство, което се е срещало както в минали времена, така и сега. За жалост, колкото по-динамичен и забързан става Светът, толкова повече завист се поражда. Ние завиждаме, без дори да осъзнаваме. Лъжем себе си, че не завиждаме, а се радваме, но е ясно, че не е така. Завистливият поглед се познава отдалеч. Завистливите хора – също. От малки сме учени да не завиждаме и да се радваме на това, което имаме, но не се получава. Всеки иска повече, никой не е доволен от това, което има. Но дали не трябва да се замислим за промяна?