2х3 интересни истории

Всички сте чували за Вяра, Надежда и Любов. Не, нямам предвид вашите приятелки или познати. Нито пък дъщерите на мъченица София...За да разберете, ще Ви предоставя 3 много кратки истории, които съм сигурна, ще Ви харесат!

Pixabay.com

Един ден хората в едно село решили да се помолят за дъжд. В деня на молитва се събрали всички, но само едно дете носело със себе си чадър.
Това е ВЯРА.

Когато подхвърляте едногодишното си дете във въздуха, то се смее защото знае, че татко му ще го хване.

Това е ДОВЕРИЕ (или ЛЮБОВ)

Всяка нощ, преди да легнем да спим, ние нямаме гаранция, че на следващата сутрин ще сме живи, но въпреки това настройваме аларма.
Това е НАДЕЖДА.

Всеки от нас е бил малък, всеки от нас има спомени от детството си. Сигурна съм, че имате такива преживявания, които никога няма да забравите. И такива, които ще си спомняте с усмивка на лицето. Или такива, които дори ще Ви е срам да се сещате. Представям Ви 3 забавни историйки на няколко пораснали деца, в които може да откриете и себе си.

Pixabay.com

7 години: Ура! Най-накрая отиваме с баба ми на село!

14 години: Омръзнаха ми тези селски градинки!

20 години: Баба ми съвсем се е побъркала. По цял ден скубе тревата. Няма ли друго какво да прави?

25 години: Селото става само за правене на барбекюта.

35 години: А защо да не си посадя репички?

45 години: Цялата градина е в плевели.

60 години: Трябва да окося тревата.

78 години: Нося тежкия куфар на село, деца, внуци – никой не помага! Само повтарят: „Няма какво да сееш, всичко ще си купим от магазина”. И само правнукът ми се радва – на 7 години е и е щастлив, че ще ходи на село. Животът продължава!

Когато татко се прибираше, сядаше да гледа телевизия. Затова аз отивах в стаята си и започвах да чупя играчките си. Носех ги на татко ми, а той ги поправяше. Мислех, че той е щастлив!

Когато бях малък и ме пращаха до магазина да купя определени продукти, аз често забравях някои от тях. Тогава ме пращаха 2-ри път. Но аз се притеснявах, тъй като мислех, че продавачката може да ме помисли за глупаво дете и затова обличах якето на обратно, сменях прическата и физиономията и си променях гласа. Така бях сигурен, че продавачката никога няма да ме познае!